В тази статия ЕК дава информация за това, как разработките в Индустрия 4.0 (обединяване на промишленото производство с модерната информационна и комуникационна техника. -бел. на пр.), напредъкът в роботиката и интелигентните технологии ще ускорят прехода към кръговата икономика (circular economy) (СЕ) и ще подпомогнат европейския зелен договор (European Green Deal) по неочаквани начини - от оползотворяване на отпадъците до социалните иновации. Всички правителствата са призовани да се справят не само в промишлеността, но и да следят отношението на потребителите към ценните суровини на планетата. Европа разчита на иновациите като движеща сила за постигането на т. нар. двойни (зелени и дигитални) преходи към икономика с нулев въглерод и нула отпадъци, които не пренебрегват нито хората, нито местата.
„Зелената сделка“ иска да отдели икономическия растеж от използването на ресурси до 2050 г. и да трансформира „линейните“ индустриални вериги за „вземане-изхвърляне“ в по-добри модели, които проектират отпадъците и замърсяването извън процеса, като поддържат продуктите и материалите в употреба за по-дълго и помагат за регенериране на екосистемите.
Нарастващият проблем с отпадъците от потребителска електроника (електронни отпадъци) е отличен пример за това къде роботизираната намеса има смисъл. По-малко от 40% от 9-те милиона тона (2017 г.) електронните отпадъци в ЕС в момента се рециклират. Като сложна смес от материали и компоненти, много от които са опасни и трудни за управление, електронните отпадъци могат да причинят големи екологични и здравни проблеми. В отговор на това, ЕС представи своята новаторска Директива за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (WEEE).
ЕС също засили Стратегията за пластмаси в кръговата икономика(Strategy for Plastics in the Circular Economy), като въведе нов данък върху пластмасовите отпадъци като част от пакета за възстановяване от Covid-19 от 750 милиарда евро. Цитира се Свеня Шулце (Svenja Schulze), федерален министър на околната среда на Германия (Packaging Gateway), която показва готовността на ЕС да действа: „Никога не е имало толкова много защита на климата в бюджета на ЕС. Европа ще излезе от [Covid-19] по-силна и по-благоприятна за климата, отколкото когато влезе.“
Например, проектът ReCircE project иска да подобри сортирането на пластмасови отпадъци с помощта на изкуствен интелект (AI) и след това да издаде цифров паспорт на продукта (Digital Product Passport), за да изгради прозрачност във веригата от рециклирани материали, което улеснява повторното използване на пластмасовите гранули от сложни продукти като електрически кани и играчки.
Макар че това са добри признаци, сортирането на отпадъците като цяло остава голямо предизвикателство. Необходими са допълнителни постижения за справяне с толкова разнообразни потоци отпадъци. И все пак тук Covid-19 може да е предоставил така необходимата проверка на реалността за потребителите, чието нарастващо търсене на екологични продукти стимулира по-нататъшния напредък в индустрията.
Изследователи в K-Project са изследвали как цифровизацията в индустрията (Индустрия 4.0) бързо се развива, за да отговори на изискванията на потребителите и правителството в областта на управлението на отпадъците, което те наричат ReWaste4.0. Роботизираните системи, които сортират смесени отпадъци, са много ценени, отбелязват в Science Direct.
Превенцията винаги е по-добра от лечението, така че първият приоритет е да се спре притокът на отпадъци. Ключът е да се намалят, използват повторно и рециклират материалите, за да се предотврати навлизането на отпадъци в сметището. Това изисква сложни процеси на сортиране. Както K-Project съобщава, технология като „интелигентни кошчета“ със сензори за откриване на материали, нови техники за цифрово изобразяване и иновативни бизнес модели вече са разработени и K-Project прогнозира, че данните ще бъдат критичен фактор при определяне на „цифровата готовност" на съоръженията за управление на отпадъците.
Европа очевидно напредва (Евростат-Eurostat), но Европейската директива за отпадъците (Europe’s Waste Directive ) и Планът за действие на СЕ (CE Action Plan) са още по-амбициозни. Понастоящем домакинствата в ЕС-27 генерират около 8,2% от всички отпадъци, докато строителството (36%), минното дело / кариерите (26,2%) и производството (10,6%) съставляват огромно мнозинство.
Според фондацията на Елън Макартър(Ellen Macarthur Foundation), богатият на данни изкуствен интелект ще засили прехода към кръговата икономика (СЕ), като популяризира усилията за справяне с отпадъците и замърсяването, оптимизира бизнес моделите и рационализира инфраструктурата, необходима за поддържане на продуктите и материалите в употреба.
Норвежката TOMRA Recycling е една от първите възприели помощта на изкуствения интелект, използващ математически модели, базирани на информация, събрана от широкомащабно вземане на проби от материали. Финландската ZenRobotics вижда машинното обучение и роботиката като „бързо превръщане в нов индустриален стандарт“. Нейното съоръжение за оползотворяване чрез изкуствен интелект сортира ценни материали от потока отпадъци и засилва скоростта на рециклиране.
Но цифровите иновации като тази не са евтини и идват с усложнения. Традиционната отпадъчна промишленост често е комбинация от по-малки и по-големи предприятия, много от които се борят да оправдаят инвестирането си днес в усъвършенствани „зелени“ технологии заради утрешния ден. Капиталовите разходи (CAPEX) трябва да се компенсират с повишаване на ефективността, което намалява типичните оперативни разходи (OPEX), като например труд. А когато не го направят, това „благоприятства по-големите играчи, които могат да съберат необходимите пари“, което според неотдавнашен доклад на Eionet за цифрово управление на отпадъците (Digital Waste Management) „може да бъде проблем за публичните компании, където големите инвестиционни разходи [също] могат да бъдат политически проблем".
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчита това и други предизвикателства със своя проект RE-CIRCLE, за да помогне на страните членки и развиващите се пазари да идентифицират и изчислят количествено тяхната ефективност за кръговата икономика (СЕ) в различни области, от цифровите иновации, пластмасовите отпадъци и продоволствената сигурност до международната търговия и пазарите на труда.
Справедлив преход също...
Силният акцент върху зелените иновации и новите технологии - както в производството на стоки, така и в потреблението на продукти и услуги - рискува да остави сегменти от обществото извън тях. Около 80 милиона европейци не използват или нямат достъп до Интернет. За да бъде справедлив и достъпен европейският двоен преход, са необходими нови квалифицирани работни места, обширна преквалификация и множество достъпни продукти и услуги.
Според нов доклад на FORENV report за нововъзникващите икономически, бизнес, технологични и социални иновации в зелената икономика, местните общности и социалните предприятия, които се стремят да осигурят ползи за хората и околната среда, играят важна роля в „приобщаваща кръгова икономика“. Ето защо Европейската програма за умения съдържа амбициозни мерки за преквалификация на милиони европейци до 2025 г.
„Очаква се новите бизнес модели, задвижвани от технологии, да заменят много нискоквалифицирани работни места в кръговата икономика (напр. транспорт без шофьор, роботика и др.), докато други технически работни места ще бъдат създадени“, се твърди в доклада на FORENV, добавяйки, че заместването на труда или -подобряването на технологиите, въведени в рамките на Зеления договор, предлагат решение за намаляващата европейска работна сила, тъй като населението продължава да остарява.
Докато страните все още се борят с несигурността на Covid-19, цифровизацията, изкуственият интелект и роботиката се възприемат от мнозина като непредвидена възможност за напредък, вместо за отказване от СЕ, създавайки по-безопасна и по-чиста операционна среда.
Тези промени, заедно с нарастващата информираност за ролята на социалните и зелени иновации, се очаква да надживеят Covid-19, насочвайки Европа и планетата от състояние на „мислене за възстановяване“ към устойчиво „мислене за екологично възстановяване“ в сърцето на кръговата икономика.
За повече информация как новите технологии и изкуственият интелект могат да спестят ресурси и околна среда, вижте нашето досие на тема „Еко иновации на практика“- (‘Eco-innovation in practice’)
ec.europa.eu
