Заглавията от юни тази година оставиха у бизнеса едно опасно впечатление: че Европа е отложила Акта за изкуствения интелект с година и половина. Отложена беше само най-тежката част — правилата за високорисковите системи. Задълженията за прозрачност започнаха да се прилагат от 2 август 2026 г. и засягат далеч по-широк кръг организации: всяка фирма или администрация, която има чатбот на сайта си или публикува генерирано от изкуствен интелект съдържание.
Какво точно се отложи и какво не:
Регламент (ЕС) 2024/1689 (Актът за изкуствения интелект) влезе в сила на 1 август 2024 г. със стъпаловиден график на прилагане. През ноември 2025 г. Европейската комисия предложи т.нар. Digital Omnibus on AI (COM(2025) 836) — пакет от целенасочени изменения, продиктуван от реалността, че инфраструктурата за спазване на регламента не беше готова: хармонизираните стандарти на CEN-CENELEC закъсняваха, насоките на Комисията бяха все още в проект, а голяма част от държавите членки не бяха определили и обезпечили органите си за надзор на пазара.
Европейският парламент одобри окончателния текст на 16 юни 2026 г., а Съветът на ЕС даде окончателно одобрение на 29 юни 2026 г. Задълженията за високорисковите самостоятелни системи по Приложение III се отлагат за 2 декември 2027 г., а за изкуствения интелект, вграден в регулирани продукти по Приложение I — за 2 август 2028 г.
Дотук — добрата новина. Лошата е във това, което остана непроменено. Задълженията за прозрачност по член 50 не бяха част от отсрочката и се прилагат от 2 август 2026 г. На 20 юли 2026 г. Комисията прие окончателните насоки по член 50 и потвърди Кодекса за поведение относно прозрачността на генерираното от изкуствен интелект съдържание като адекватен.
Разликата е принципна. Високорисковите правила засягат сравнително тесен кръг приложения — системи за подбор на персонал, кредитен скоринг, биометрична идентификация. Член 50 засяга всеки, който поставя изкуствен интелект пред човек.
Четирите задължения, които вече текат:
Член 50 изисква четири вида разкриване, разпределени между доставчика, който разработва системата, и внедряващия, който я използва под свой контрол:
-
Взаимодействие с хора. Чатбот, виртуален асистент или автоматизирана телефонна система трябва да бъде проектирана така, че човекът отсреща да разбира, че говори с изкуствен интелект.
-
Генерирано съдържание. Синтетичен текст, изображение, аудио и видео трябва да носят машинночетима маркировка, че са изкуствено генерирани.
-
Разпознаване на емоции и биометрична категоризация. Внедряващият информира изложените на системата лица.
-
Дийпфейкове и генериран текст по обществено значими теми. Публикуваното съдържание трябва да бъде ясно обозначено като изкуствено генерирано или манипулирано.
За генеративни системи, които вече са били на пазара преди 2 август 2026 г., за машинночетимата маркировка е предвиден преходен период до 2 декември 2026 г. Тоест дори организациите, които попадат във това изключение, разполагат с броени месеци.
Санкцията не е символична: неспазването се наказва с глоби до 15 милиона евро или 3% от общия световен годишен оборот. Отделно стои член 4 — задължението за достатъчно ниво на грамотност по отношение на изкуствения интелект сред персонала, което се прилага още от 2 февруари 2025 г., не зависи от рисковата категория и не беше отложено. Едно въвеждащо видео при постъпване на работа не е изпълнение на това задължение.
Защо това е български проблем повече, отколкото изглежда:
Тук идват данните, които трябва да променят разговора. По данни на Евростат за 2025 г. 20,0% от предприятията във ЕС с 10 или повече заети използват поне една технология с изкуствен интелект — ръст от 6,5 процентни пункта спрямо 13,5% през 2024 г. Най-високи дялове отчитат Дания (42,0%), Финландия (37,8%) и Швеция (35,0%), а във другия край са Румъния (5,2%), Полша (8,4%) и България (8,5%). За България траекторията е възходяща — 3,61% през 2023 г., 6,47% през 2024 г. и 8,55% през 2025 г.
Изкушаващо е тези числа да се прочетат успокоително: щом малко фирми използват изкуствен интелект, малко фирми имат задължения. Прочитът е грешен по две причини.
Първо, най-разпространените приложения са точно тези, които член 50 регулира. Най-често използваната технология във ЕС е анализът на писмен език (11,75%), следван от генериране на изображения, видео и аудио (9,55%) и генериране на писмен или говорим език (8,76%). Маркетинг отдел, който създава визуали със генеративен инструмент, и сайт със чатбот за обслужване на клиенти са учебникарски случаи по член 50 — независимо че никой във фирмата не ги възприема като „внедряване на изкуствен интелект“.
Второ, статистиката брои само предприятията с 10 и повече заети. Микрофирмите — гръбнакът на туризма, логистиката и услугите във Югоизточния регион — не са във извадката, но са изцяло във обхвата на регламента.
Към това се добавя и институционалната несигурност. Министерството на електронното управление е определено за водещо ведомство по прилагането на Акта в България, а изграждането на националната рамка — определянето на органите за надзор на пазара, санкционния режим и националния регистър на системите с изкуствен интелект — все още е в ход. За бизнеса това означава едно: липсата на напълно изграден надзор не отменя задължението, а само отлага момента, в който то ще бъде проверено.
Практическото начало е по-просто, отколкото звучи
За огромната част от малките и средните предприятия съответствието с член 50 не изисква нито софтуерна разработка, нито външна сертификация. То започва със инвентаризация: къде във организацията се използва изкуствен интелект, кой го е въвел, върху какво съдържание работи и къде това съдържание излиза пред външна аудитория. След това следват три конкретни действия — уведомление при първи контакт с чатбота, политика за обозначаване на генерираното съдържание и документиран план за обучение на екипите по член 4.
Разликата между организациите, които ще преминат това без сътресение, и тези, които ще го понесат като криза, е дали са започнали да картографират, преди някой да ги е попитал.
Регулаторната яснота е част от готовността за технологии
Точно тази работа — превръщането на европейска регулаторна рамка във списък от изпълними стъпки за конкретно предприятие — е сърцевината на дейността на Фондация ДИНТ и на Югоизточния дигитален иновационен хъб (DIGIHUB), на който фондацията е член-учредител. Като Европейски цифров иновационен хъб с Печат за високи постижения и възел на Enterprise Europe Network във Бургас, DIGIHUB работи със МСП и публични организации от региона по проекта EDIH DIGIHUB (BG16RFPR002-1.002-0004-C01, програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“) именно за да не остава дигиталната трансформация въпрос на догадки. Диалогът със институциите по подобряване на регулаторния климат е една от четирите оси на мисията на ДИНТ от учредяването ѝ през 2018 г.
Не сте сигурни дали чатботът или маркетинг инструментите ви попадат във обхвата на член 50? Свържете се с екипа на DINT на info@dint.digital за първоначална консултация — картографирането на използвания изкуствен интелект отнема по-малко време от един работен ден и е най-евтината стъпка, която можете да направите преди 2 декември 2026 г. Безплатно за клиенти на EDIH DIGIHUB!
Източници: Регламент (ЕС) 2024/1689; Digital Omnibus on AI, COM(2025) 836; Насоки на Европейската комисия по член 50 от 20 юли 2026 г.; Евростат, набор от данни isoc_eb_ai, референтна 2025 г.
